ДОРИ И СЛЕД ТОВА...
Валентина Цвяткова - val
Не ме е страх от нищо. Вече не.
Защото съм научена да губя.
Научи се на болка моето сърце.
Отдавна нямам никакви заблуди.
Научи се през сълзи да запява
Сълзите си във вяра да превръща.
Разкъсано - то пак да оцелява.
И пак с усмивка дните да прегръща.
Не се страхувам даже от смъртта.
Какво пък толкоз. И без мене може.
Нали е на живота тя сестра...
В графата "спомен" някой ще ме сложи.
Все някъде, във някой ще остана,
със всичкото, което съм била.
Милувката на ангел ще съм сутрин рано.
Ще бъда тук... дори и след това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар