неделя, 15 ноември 2015 г.

Тя ,самотата

Много отворена към другите, но в същото време поставяше една невидима бариера  по метода на тоталното превъплъщение,изглеждаща  във видимо задоволство, но никога  наясно коя  е . Самодостатъчна в добрия смисъл на думата. но и  като леко отсъстваща ,оплетена в дантелена естетика.

Коледни идеи за декорация

https://www.youtube.com/watch?v=LLKPD3DdtB8





https://www.youtube.com/watch?v=Cu7ZbmnINNw&feature=youtu.be



https://www.youtube.com/watch?list=PLh7q9alqx4hkLA0_PCRPnT7nLzq513kGi&v=jOzPfam7b3w



https://www.facebook.com/CreativeMamy/photos/pcb.1117675231576011/1117674484909419/?type=3&theater



четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Lara Fabian Adagio - текст и превод

"Аз бяхме""Аз сме."



 -Кажете  ми какви сте  ,много тъжни, средно тъжни, малко тъжни?

 Имам чувство че хората  имат фантазия да страдат.Много такива наполовина души, с една и съща тъга си ходят цял живот .Да наливат тъгата в себе си, ето тук, под очите, в тези тъмни кръгове .

– Аз… аз съм тъжна и хващам всеки беглец. Когато съм съвсем близо до тях, те могат да срещнат сами себе си,но не могат да го оценят. Изглеждат толкова замислени, различни ,слаби ,а не трябва.


– Аз? Аз съм Тъгата, – прошепна гласът вяло и толкова тихо, че едвам се чуваше.

Пред Коледно







сряда, 28 октомври 2015 г.

Избирам да бъда....



  Замислих се, че откакто осъзнах преди известно време, че постоянното искане на нещо и вглеждането в това, което го няма, вместо в това, което е тук сега и го има ограбва човек от това да изпитва благодарност към това, което е тук и сега и към това което вече е постигнал.

 
Така че, всичко е толкова просто и животът на всички , може да е лесен и приятен, но за съжаление, често пъти имаме способността така да си го направим, така да го усложним, че да загубим себе си!
 Животът винаги предлага възможности,но ние не разбраме ,че за тях трябва приятелска ръка,очи и сърце.
 Желая Ви достатъчно.......

вторник, 27 октомври 2015 г.

всичко



 Жените искат всичко. Веднага. И в този ред.Иска да хвърляте боклука без подкана, да казвате, че я обичате, да харесвате, АМА НАИСТИНА да харесвате паласчиците ѝ, майка ѝ и “Сексът и градът”, да ѝ казвате, че я обичате, да не харесвате ДРУГИ и  особено новата колежка с феноменалните крака, да ѝ казвате, че я обичате, да носите тридневна брада, но когато я целувате, да сте обръснат и когато киха, да ѝ казвате наздраве! И “обичам те!” 
Това е ииии още да я заведете

в Китен и да

убиете дракон

И Обичам те !

петък, 23 октомври 2015 г.

спри за малко





Едни от най -хубавите моменти в живота са тези, в които успяваш да спреш за малко, да се поогледаш и да разбереш колко много възможности имаш. А 'много' всъщност са повече от една...Тогава възможностите се превръщат в дилема.


А колко много пъти преминаваме през тези моменти, като си мислим, че нямаме кой знае какъв избор, че нещата сега стоят по определен начин ,но СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ще бъдем различни...
Почти винаги, когато си обещаем за следващия път, такъв просто няма! Или следващия път по нищо не прилича на ТОЗИ път и няма как да си обещаем каквото и да било...


Ситуациите, в които попадаме винаги са различни. Тези , които не се променят и все правят едни и същи глупости сме ние. Поради простата причина, че не виждаме алтернативите.
Те са тези, които ни правят по-космополитни и по-хармонични -възможността да виждаме себе си в няколко варианта. Да си представим, че можем да направим дори нещо, което ни е изцяло неприсъщо.


Винаги има избор. Трудното е да се изправим срещу страха да помислим за него. Трудна е промяната. Трудна е смелостта. А когато най-накрая се решим на тях , те стават част от нас и превръщаме невъзможните неща във възможни.


Няма нищо лошо да мислим няколко стъпки по-напред. Няколко мечти по -напред. Няколко метаморфози по-напред. Да проектираме себе си в следващия път е излишно , защото следващия е сегашния . И трябва да го сграбчим и да превръщаме бъдещето в настояще, защото единственото, което не е в изобилие на този свят е времето. И трябва да го използваме.


Празниците са тук. На Коледа и Нова Година празнуваме това, което имаме и се осмеляваме да излезем от черупката си и за няколко приказни мига, украсени със сняг и любов , да си помислим- ' а какво би станало ако...'.


Пожелавам ви да превръщате магията на живота в осъществени мечти. Да имате способността да скочите едно стъпало по-нагоре и да виждате цялата картина и всички възможни пътища. Защото само тогава сте наистина свободни.


Можех да ви кажа това следващия път. Може би тогава щеше да е по-подходящо, по-близо до Коледа. Може би...
Но превърнах следващия път в този път. И усещането е прекрасно.


Обичайте себе си и живота-и той винаги ще ви изпраща тези, които да обичат вас!


Съживи... безсмъртно ....











щастието

„Да страдаш е много по-лесно, отколкото да се промениш. За да добиеш щастието, е нужна смелост.“ ~ Берт Хелингер


 
 Всеки може да култивира своето щастие като разбере какво е собственото му измерение на щастие, като бъде любезен със себе си да си даде време и като следва своите си начини за вземане на правилни решения. Собствените решения.
 Понякога е нужно е просто да вдигнете глава.

неделя, 18 октомври 2015 г.

Времето е твърде ценно

Времето е твърде ценно, за да бъдат уикендите прекалено спокойни. Не трябва да се губи това време,почивните дни всъщност са тайното оръжие за зареждане с енергия за предстоящата седмица ,прекарвайки го със семейство си, вършейки неща, за които обикновено не остава време. :) 

Отделяйте време за семейството и приятелите. Това е особено важно за тези, които не прекарват много време с любимите си хора през седмицата. 

Ако ви е трудно да се упражнявате  в дните през работната седмица, то трябва да бъдете по-активни през почивните дни, за да компенсирате. Те са перфектна възможност да изчистите ума си и да измислите свежи идеи.

Стремеж към страст. Всеки има своята страст, която рядко е работата. Отдайте й се през почивните дни, за да се заредите с енергия.

Ваканция. Да отидеш някъде далеч през уикендите е чудесен начин за почивка от еднообразието на интензивната работна седмица.

Изключете се.Разсъждавайте.Презаредете.

вторник, 13 октомври 2015 г.

this is me


... Косата ми е само сресана, винаги забравям да си сложа гланц, а слънчевите ми очила са малко надраскани.
Обичам  сладолед. Никога не мога да муустоя,понякога се замислям за броя калории,но само понякога .Обаче напоследък ме е налегнал неистов глад за приключения,
за скитане по света и у нас....
Смея се високо. Обичам силно. Давам всичко и искам всичко .Обичам да се раздавам, да се усмихвам без причина и да помахвам,и говоря с непознати.
Умея да правя палачинки, не съм идеалната домакиня, имам собствен стил на готвене.
Разсеяна съм. Забравям понякога.Обичам да пея ,макар и фалшиво.
Не знам столици.
Обичам да чета. Купища книги. Купища истории. Харесва ми да си представям, че съм героинята от книгите, когато историята не приключва с последната глава на книгата.


Искам да му се усмихвам сутрин, да забравям за ежедневието, да закъснявам, а той пак да ме чака усмихнат и да разбира, че просто съм такава.Да няма нищо против да съм ТАКАВА, да го смята за вълшебство.
Но до тогава... ще си остана изцяло НЕсъвършена - ще си ходя с кецове, ще бъркам столици, години... ще смятам на пръсти и никога няма да се науча къде стоят вилиците и ножовете, когато подреждам масата за гости.
Но това ме прави момичето, което съм... !

PS: Бъдете щастливи, чувствайте, обичайте, добрувайте, благославяйте, пътувайте и не спирайте да се усмихвате ДНЕС....

неделя, 27 септември 2015 г.

43.643582, 28.132867



В един двор с паднала ограда, обхваната от растителност къща,там където времето е спряло преди цяла вечност. Някак призрачно и тъжно  и за съжаление, самата истина.Села-призраци , бъдещето ни.













































 






Разлики


Photography:Rob Woodcox

Разлики: какво иска Егото и какво иска Душата?

Душата иска - любов.
Егото казва “Обидих се!” То е горделиво, иска да е право на всяка цена. Душата не знае да се обижда.
Тя се вслушва в болката, изследва я, задава ѝ въпроси, на какво или за кого напомня, вглежда се в себе си и така има възможност да расте.

Егото е ревниво и търси реванш. То търси вината и отговорността в другия. Така губи шансa си за промяната.

Или ,Азът е обвивката на душата в света на хората. Без Аз душата е незащитена, а тя е неизразимо нежна. Едно е его, а друго егоизъм. Не можеш да се отречеш от егото си, защото така се отричаш от самия себе си. По-скоро в ученията е застъпено разграничението ни от егоизма, не от егото - това са много различнти неща. Да кажем, че егоизмът е сянката на егото. Как можеш да попиташ душата си ли? Вслушай се в съвестта си. Душата говори с гласа на съвестта.
Може би между душата и егото няма разлика. Те са като люспите на лук, сърцевината е душата, външните люспи са егото. Но кой може да каже къде свършва външната обвивка и къде започва сърцевината на лука. Така че между тях граница няма и те лесно могат да преминават едно в друго. Душата лесно може да стопи егото и егото лесно може да стопи душата - два процеса които могат да стават момент след момент . Егото е инструмент за начало и край, душата е инструмент за безкрайност. Егото поставя рамки, душата ги разрушава. Егото носи разум, душата носи чувства. Ако ги погледнем виждаме дуализъм, но не е така, те имат и трето измерение, казва се любов, и тя е връзката между тях. И егото обича и душата обича. Егото обича обсебващо, душата обича безусловно. И човек живее в тези два триъгълника. Големия триъгълник: душа - чувства- божествена любов и малкия триъгълник: его - разум - човешка любов. Първия триъгълник е дух, втория е материя. Но къде се намира човека, той дух ли е или материя? Той е дух и материя в едно - пресечната им точка. Така че, правилно е да се движим и по двата триъгълника, като не забравяме, че сме баланс, че сме и дух и материя