Как­во пред­с­тав­ля­ва мър­зе­лът ?

Мър­зе­лът се оп­ре­де­ля ка­то лип­са на же­ла­ние за дви­же­ние и ра­бо­та. Про­я­ви­те на мър­зел при раз­лич­ни­те хо­ра са раз­лич­ни и за­ви­сят от ин­ди­ви­ду­ал­ни­те им ка­чес­т­ва. Те­зи, ко­и­то са по-ди­на­мич­ни, мно­го ряд­ко се от­да­ват на без­дейс­т­вие, до­ка­то при дру­ги то­ва е пос­то­ян­но със­то­я­ние.




Има хо­ра, ко­и­то не се за­мис­лят как­ва е при­чи­на­та да из­пад­нат в та­ко­ва със­то­я­ние. Дру­ги оп­рав­да­ват мър­зе­ла си с ре­ал­ни жи­тейс­ки проб­ле­ми или пък с вре­мен­ни здра­вос­лов­ни не­раз­по­ло­же­ния ка­то умо­ра, из­то­ще­ние, лип­са на мо­ти­ва­ция, страх. Фи­зи­чес­ка­та умо­ра и об­що­то усе­ща­не за сла­бост и ле­ни­вост нап­ри­мер, при нас­тин­ка или фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не, мо­же да е при­чи­на за не­же­ла­ни­е­то за дви­же­ние и ра­бо­та. От дру­га стра­на, ин­тен­зив­ният ин­те­лек­ту­а­лен труд мо­же да до­ве­де до ин­те­лек­ту­ал­на умо­ра, по­ра­ди пре­то­вар­ва­не­то с ин­фор­ма­ция. То­ва са със­то­я­ния, в ко­и­то чо­век из­па­да, но да­ли мо­же да ка­жем, че са про­я­ва на мър­зел?
Пред­пос­тав­ки­те за про­я­ви­те на мър­зел мо­же да се тър­сят в про­це­са на раз­ви­тие. Нап­ри­мер, ко­га­то ед­но де­те е свик­на­ло не­го­ви­те пот­реб­нос­ти да бъ­дат за­до­во­ля­ва­ни, не е ос­та­вя­но са­мо да се спра­вя или са за­до­во­ля­ва­ни нуж­ди­те на ро­ди­те­ли­те, а не не­го­ви­те, то­га­ва то не е адап­тив­но към сре­да­та и про­я­ви­те на мър­зел мо­же да ста­нат лич­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка. Мно­го чес­то ро­ди­те­ли­те на­каз­ват, заб­ра­ня­ват или не раз­ре­ша­ват на де­те­то да пра­ви как­во­то ис­ка. Ако в про­це­са на въз­пи­та­ние заб­ра­ни­те им не са би­ли под фор­ма­та на обяс­не­ния, де­те­то се чув­с­т­ва не­си­гур­но, не­у­ве­ре­но, не­раз­б­ра­но и неп­ри­е­ма­но от близ­ки­те си, ко­е­то не­ми­ну­е­мо по­раж­да стре­меж към са­мо­и­зо­ла­ция и не­же­ла­ние за дейс­т­вие. Ко­га­то де­те­то се рад­ва на по-ли­бе­ра­лен въз­пи­та­те­лен ре­жим, кой­то му поз­во­ля­ва да се учи от греш­ки­те си, да­ва му се пра­во на из­бор и емо­ци­о­нал­на си­гур­ност, то­га­ва то е по-спо­соб­но да се из­п­ра­ви пред ре­ал­ност­та, до­ри и тя да не е при­ят­на и да има по-мал­ко съп­ро­ти­ви сре­щу дейс­т­ви­е­то.

Ко­га­то се раз­г­леж­да по­ве­де­ни­е­то на чо­век и се ана­ли­зи­ра, е не­об­хо­ди­мо да се изяс­нят мо­ти­ви­те му. Та­ка мо­же да се оп­ре­де­ли да­ли е слу­чай­на или за­ко­но­мер­на за не­го да­де­на пос­тъп­ка и да се пред­ви­ди въз­мож­ност­та за ней­но­то пов­то­ре­ние. Ос­но­вен мо­ти­ва­тор на по­ве­де­ни­е­то са пот­реб­нос­ти­те. При за­до­во­ля­ва­не­то на ед­на пот­реб­ност се ос­во­бож­да­ва мно­го пси­хич­на енер­гия.След задоволяването на потребността Азът се отпуска: това е краят на един цикъл-задоволяването на потребността води до отпускан,отново осъзнаване на желание, движение, удоволствие, отпускане(jова е пулсацията на живота)


В психологията мързел е отсъствие на мотивация и воля. Има също така и предположение, че степента му у един човек може да е зададена генетично и се свързва също така с нерешителност, страх и други негативни чувства. Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание.